1 Царе 22

¹Тогава Давид излезе от там, та избяга в пещерата Одолам; и братята му и целият му бащин дом, когато чуха, слязоха там при него.

²И всички, които бяха в утеснение, и всички длъжници, и всички огорчени се събраха при него, и той им стана началник; и така, с него имаше около четиристотин мъже.

³И от там Давид отиде в Масфа моавска, та рече на моавския цар: Нека дойдат, моля, баща ми и майка ми при вас, докато узная какво ще стори Бог с мене.

⁴И доведе ги пред моавския цар, та живяха с него през цялото време, докато Давид беше в крепостта.

⁵А пророк Гад каза на Давида: Не оставай в крепостта; излез, та иди в Юдовата земя. Тогава Давид отиде и влезе в дъбравата Арет.

⁶А като чу Саул, че Давид и мъжете, които бяха с него, се явили (в което време Саул седеше в Гавая под дъба в Рама, с копието си в ръка, и всичките му слуги стояха около него),

⁷тогава Саул каза на слугите си, които стояха около него: Чуйте сега, вениаминци; Есеевият син ще даде ли на всички ви ниви и лозя, ще постави ли всички ви хилядници и стотници,

⁸та вие всички да направите заговор против мене, и да няма кой да ми открие, че син ми е направил завет с Есеевия син, и да няма ни един от вас да го боли сърцето за мене, или да ми открие, че син ми е подигнал слугата ми против мене, да постави засада, както днес?

⁹Тогава едомецът Доик, който стоеше при Сауловите слуги, проговори, казвайки: Видях Есеевият син, че дойде в Ноб при Ахимелеха Ахитововия син,

¹⁰който се допита до Господа за него и му даде храна, даде му и меча на филистимеца Голиат.

¹¹Тогава царят прати да повикат свещеника Ахимелеха, Ахитововия син и целия му бащин дом, свещениците, които бяха в Ноб; и те всички дойдоха при царя.

¹²И рече Саул: Слушай сега, сине Ахитовов. А той отговори: Ето ме, господарю мой.

¹³И рече му Саул: Защо заговорихте против мене, ти и Есеевият син, та си му дал хляб и меч и си се допитал до Бога за него, за да се подигне против мене и да постави засада, както днес?

¹⁴А Ахимелех в отговор рече на царя: А кой между всичките ти слуги е тъй верен като Давида, който е зет на царя, и има свободен вход при тебе {Или: Ходи по твоите повеления или, ти е съветник.} и който е почитан в дома ти?

¹⁵Днес ли съм почнал да се допитвам до Бога за него? Далеч от мене! Нека не приписва царят нищо на слугата си, нито на целия ми бащин дом; защото слугата ти не знае нищо за всичко това, ни малко ни много.

¹⁶Но рече царят: Непременно ще умреш, Ахимелехе, ти и целият ти бащин дом.

¹⁷И царят заповяда на стражата, която стоеше около него: Обърнете се та убийте Господните свещеници, понеже и тяхната ръка е с Давида, и понеже са знаели, че той бягал, а не ми известиха. Но царевите слуги отказаха да дигнат ръцете си, за да нападнат Господните свещеници.

¹⁸Тогава царят каза на Доика: Обърни се ти, та нападни свещениците. И едомецът Доик се обърна, нападна свещениците, и уби същия ден осемдесет и пет мъже, които носеха лен��н ефод.

¹⁹И Ноб, града на свещениците порази с острото на ножа; мъже и жени, деца и бозайничета, говеда, осли и овци порази с острието на ножа.

²⁰Но един от синовете на Ахимелеха Ахитововия син, на име Авиатар, се избави, та побягна при Давида.

²¹И Авиатар извести на Давида, че Саул изби Господните свещеници.

²²И Давид каза на Авиатара: Оня ден, когато едомецът Доик беше там, знаех, че непременно щеше да яви работата на Саула. Аз станах причина за смъртта на всички човеци от бащиния ти дом.

²³Остани с мене, не бой се; защото, който иска моя живот, онзи е който иска и твоя; но заедно с мене ти ще бъдеш в безопасност.