4 Царе 13

¹В двадесет и третата година на Юдовия цар Иоас, Охозиевия син, се възцари Иохаз, Ииуевият син, над Израиля в Самария, и царува седемнадесет години.

²Той върши зло пред Господа, като последва греховете на Еровоама, Наватовия син, с които направи Израиля да греши; не се остави от тях.

³Затова гневът на Господа пламна против Израиля, и Той постоянно ги предаваше в ръката на сирийския цар Азаила, и в ръката на Венадада, Азаиловия син.

⁴Тогава Иоахаз се помоли Господу; и Господ го послуша, защото видя притеснението на Израиля, как сирийският цар ги притесняваше.

⁵(И Господ даде избавител на Израиля, така щото се отърваха изпод ръката на сирийците, та израилтяните живееха в жилищата си, както по-напред;

⁶обаче не се оставиха от греховете на дома на Еровоама, с които направи Израиля да греши, а в тях ходиха; и ашерата още стоеше в Самария).

⁷Защото сирийският цар не беше оставил на Иоахаза от людете повече от петдесет конници, десет колесници и десет хиляди пешаци; защото сирийският цар беше ги погубил и беше ги направил като стъпкана пръст.

⁸А останалите дела на Иоахаза, и всичко що извърши и юначествата му, не са ли написани в Книгата на летописите на Израилевите царе?

⁹И Иоахаз заспа с бащите си, и погребаха го в Самария; а вместо него се възцари син му Иоас.

¹⁰В тридесет и седмата година на Юдовия цар Иоас, се възцари Иоас, Иоахазовият син, над Израиля в Самария, и царува шестнадесет години.

¹¹Той върши зло пред Господа; не се остави ни от един от греховете на Еровоама, Наватовия син, с които направи Израиля да греши, а в тях ходи.

¹²А останалите дела на Иоаса, и всичко що извърши и юначеството, с което воюва против Юдовия цар Амасия, не са ли написани в Книгата на летописите на Израилевите царе?

¹³И Иоас заспа с бащите си; а на престола му седна Еровоам. А Иоас биде погребан в Самария с Израилевите царе.

¹⁴В това време Елисей се разболя от болестта, от която умря. И Израилевият цар слезе при него та плака над него, като рече: Татко мой! татко мой! колесница Израилева и конница негова!

¹⁵А Елисей му каза: Вземи лък и стрели. И той си взе лък и стрели.

¹⁶Тогава рече на Израилевия цар: Тури ръката си на лъка. И като тури ръката си, Елисей положи ръцете си върху ръцете на царя и рече:

¹⁷Отвори източния прозорец. И той го отвори. И рече Елисей: Стреляй. И той устрели. И рече: Стрелата на Господното спасение! да! стрелата на избавлението от сирийците! защото ще поразиш сирийците в Афек докле ги довършиш.

¹⁸Рече още: Вземи стрелите. И той ги взе. Тогава рече на израилевия цар: Удряй на земята. И той удари три пъти, и престана.

¹⁹А Божият човек се разсърди на него, и рече: Трябваше да удариш пет или шест пъти; тогава щеше да удариш сирийците докле ги довършиш: но сега само три пъти ще поразиш сирийците.

²⁰И Елисей умря, и погребаха го. А в следната година някои моавски чети опустошаваха земята.

²¹И неколцина израилтяни като погребваха един човек, ето, видяха чета; затова хвърлиха човека в гроба на Елисея. А щом стигна човекът та досегна Елисеевите кости, оживя и се изправи на краката си.

²²И сирийският цар Азаил притесняваше Израиля през всичките дни на Иоахаза.

²³Но Господ им показа милост, пожали ги и ги прегледа заради завета Си с Авраама, Исаака и Якова; и отказа да ги изтреби, и не ги отхвърли още от присъствието Си;

²⁴защото, като умря сирийският цар Азаил, и вместо него се възцари син му Венадад,

²⁵Иоас, Иоахазовият син, взе обратно от ръката на Венадада, Азаиловия син, градовете, които Азаил беше отнел от ръката на баща му Иоахаза във война. Три пъти го порази Иоас, и взе обратно Израилевите градове.