2 Царе 11

¹След една година, във времето когато царете отиват на война, Давид прати Иоава и слугите си с него и целия Израил; и те разбиха амонците, и обсадиха Рава. А Давид остана в Ерусалим.

²И надвечер Давид стана от леглото си и се разхождаше по покрива на царската къща; и от покрива видя една жена, която се къпеше; а жената бе много красива на глед.

³И Давид прати да разпитат за жената; и рече един: Не е ли това Витсавее, дъщеря на Елиама, жена на хетееца Урия?

⁴И Давид прати човеци да я вземат, и когато дойде при него лежа с нея, (защото се бе очистила от нечистотата си); и тя се върна у дома си.

⁵А жената зачна; и прати да известят на Давида, казвайки: Непразна съм.

⁶Тогава Давид прати до Иоава да кажат: Изпрати ми хетееца Урия. И Иоав изпрати Урия при Давида.

⁷И когато дойде Урия при него, Давид го попита как е Иоав, как са людете и как успява войната.

⁸После Давид каза на Урия: Слез у дома си та умий нозете си. И Урия излезе из царската къща, а след него отиде дял от царската трапеза.

⁹Но Урия спа при вратата на царската къща с всичките слуги на господаря си, и не слезе у дома си.

¹⁰И когато известиха на Давида, казвайки: Урия не слезе у дома си, Давид каза на Урия: Не си ли дошъл от път? защо не слезе у дома си?

¹¹И Урия каза на Давида: Ковчегът и Израил и Юда прекарват в шатри; и господарят ми Иоав и слугите на господаря ми са разположени в стан на открито поле; а аз ли да ида у дома си, за да ям и да пия и да спя с жена си? Заклевам се в твоя живот и в живота на душата ти, не направям аз това нещо.

¹²Тогава Давид каза на Урия: Престой тука и днес, па утре ще те изпратя. И тъй, Урия престоя в Ерусалим през оня ден и през другия.

¹³И Давид го покани, та яде пред него и пи; и опи го. Но вечерта Урия излезе да спи на леглото си със слугите си, а у дома си не слезе.

¹⁴Затова, на утринта Давид писа писмо на Иоава и го прати чрез Уриева ръка.

¹⁵А в писмото написа, казвайки: Поставете Урия там, гдето сражението е най-люто; сетне се оттеглете от него, за да бъде ударен и да умре.

¹⁶И така, Иоав, като държеше града в обсада, определи Урия на едно място, гдето знаеше, че има храбри мъже.

¹⁷И когато мъжете излязоха от града та се биха с Иоава, паднаха неколцина от людете, ще каже, от Давидовите слуги; умря и хетеецът Урия.

¹⁸Тогава Иоав прати да известят на Давида всичко, що се бе случило във войната.

¹⁹И заповяда на вестителя, казвайки: Когато разкажеш на царя всичко, що се е случило във войната,

²⁰ако пламне гневът на царя и той ти рече: Защо се приближихте толкоз до града да се биете? не знаехте ли, че щяха да стрелят от стената?

²¹Кой порази Авимелеха син на Ерувесета {Съд. 6:32, Иероваал.}? Една жена не хвърли ли върху него от стената горен воденичен камък, та умря в Тевес? Защо се приближихте толкоз при стената? Тогава ти кажи: Умря и слугата ти хетеецът Урия.

²²И така, вестителят замина и, като дойде, извести на Давида всичко, за което Иоав го беше изпратил.

²³Вестителят рече на Дав��да: Мъжете надделяха над нас та излязоха против нас на полето; а ние ги прогонихме дори до входа на портата;

²⁴но стрелците стреляха от стената върху слугите ти, и неколцина от слугите на царя умряха; умря и слугата ти хетеецът Урия.

²⁵Тогава Давид каза на вестителя: Така да кажеш на Иоава: Да те не смущава това нещо, защото мечът пояжда някога едного и някога другиго; засили още повече нападението си против града и съсипи го. Също и ти го насърчи.

²⁶И когато чу Уриевата жена, че мъжът й Урия умрял, плака за мъжа си.

²⁷И като премина жалейката, Давид прати та я взе у дома си, и тя му стана жена, и му роди син. Но делото, което Давид бе сторил, беше зло пред Господа.