2 Царе 20

¹А случи се да има там един лош човек на име Севей, Вихриевия син, вениаминец; и той засвири с тръбата и рече: Ние нямаме дял в Давида, нито имаме наследство в Иесеевия син! в шатрите си, Израилю, всеки човек!

²И тъй, всичките Израилеви мъже се оттеглиха от Давида и последваха Савея Вихриевия син; а Юдовите мъже останаха привързани към царя си, от Иордан до Ерусалим.

³И Давид дойде у дома си в Ерусалим. И царят взе десетте си наложници, които бе оставил да пазят къщата, та ги тури в една къща под стража, и хранеше ги, но не влизаше при тях; и те останаха затворени до деня на смъртта си, живеещи като вдовици.

⁴Тогава царят рече на Амаса: Събери ми Юдовите мъже в три дена, и тогава ти да се явиш тук.

⁵И тъй, Амаса отиде да събере Юда; забави се, обаче повече от назначеното време, което бе му определил.

⁶Затова Давид каза на Ависея: Сега, Савей Вихриевият син, ще ни стори по-голяма пакост от Авесалома. Вземи ти слугите на господаря си та го преследвай, да не би да си намери укрепени градове и избегне от очите ни.

⁷Излязоха, прочее, подир него Иоавовите мъже, и херетците, фелетците и всички силни мъже излязоха от Ерусалим за да преследват Савея Вихриевия син.

⁸Когато стигнаха до голямата скала в Гаваон, Амаса дойде насреща им. А Иоав носеше препасана дрехата, с която беше облечен, а върху нея меч в ножницата му, вързан около кръста му с пояс; и като излезе той към него, мечът падна.

⁹И рече Иоав на Амаса: Здрав ли си, брате мой? И Иоав хвана Амаса за брадата с дясната си ръка за да го целуне.

¹⁰А Амаса не се предпази от меча, който беше в другата ръка на Иоава; и така Иоав го удари с него в корема, и изля червата му на земята без да го удари втори път; и той умря. Тогава Иоав и брат му Ависей продължаваха да преследват Савея Вихриевия син.

¹¹А един от Иоавовите момци застана при Амаса и казваше: Който благоприятствува на Иоава, и който е за Давида, нека върви подир Иоава.

¹²А Амаса лежеше овалян в кръвта си всред пътя. И когато видя тоя човек, че всички люде се спираха, отвлече Амаса от пътя в нивата; и понеже видя, че всеки, който идеше при него, се спираше, хвърли върху него една дреха.

¹³И като беше преместен от пътя, всички люде отидоха подир Иоава за да преследват Савея Вихриевия син.

¹⁴А Савей мина през всичките Израилеви племена до Авел и до Вет-мааха; и всичките отборни момци, те също се събраха заедно та го последваха.

¹⁵Тогава дойдоха та го обсадиха в Авел на Вет-мааха, и издигнаха могила против града, като я поставиха срещу вала; и всичките люде, които бяха с Иоава, удряха стената със стеноломи за да я съборят.

¹⁶Тогава една благоразумна жена извика из града: Слушайте, слушайте! Моля, кажете на Иоава: Приближи се тук, за да ти поговоря.

¹⁷И когато се приближи до нея, жената рече: Ти ли си Иоав? А той отговори: Аз. Тогава му рече: Слушай думите на слугинята си. А той отговори: Слушам.

¹⁸И тя продума, казвайки: В старо време имаха обичай да говорят, казвайки: Нека се допитат до Авел, и така да решат работата.

¹⁹Аз съм от мирните и верните в Израиля; ти ис��аш да съсипеш град и даже столица в Израил. Защо искаш да погълнеш Господното наследство?

²⁰А Иоав в отговор каза: Далеч от мене, далеч от мене да погълна или да съсипя!

²¹Работата не е така; но един мъж от хълмистата земя на Ефрема, на име Савей Вихриевият син, е подигнал ръка против царя, против Давида; предайте само него, и ще си отида от града. И жената рече на Иоава: Ето, главата му ще ти се хвърли през стената.

²²Тогава жената отиде при всичките люде та им говори с мъдростта си. И те отсякоха главата на Савея, Вихриевия син, та я хвърлиха на Иоава. Тогава той засвири с тръбата, и людете се оттеглиха от града, всеки в шатъра си. И Иоав се върна при царя в Ерусалим.

²³И Иоав беше над цялата Израилева войска; а Венаия Иодаевият син, над херетците и над фелетците.

²⁴Адорам беше над данъка; Иосафат Ахилудовият син, летописец;

²⁵Сева, секретар; а Садок и Авиатар, свещеници;

²⁶също и яирецът Ирас беше първенец при Давида.