Еклисиаст 6

¹Има зло, което видях под слънцето, И е тежко върху човеците:

²Човек, на когото Бог дава богатство и имот и почест, Така щото душата му не се лишава от нищо що би пожелал, На когото, обаче, Бог не дава власт да яде от тях, Но чужденец ги яде. Това е суета и лоша болест.

³Ако роди човек сто чада, И живее много години, Така щото дните на годините му да станат много, А душата му да не се насити с благо, И още той не приема прилично погребение, - Казвам, че пометничето е по-щастливо от него;

⁴Защото то е дошло в нищожество, и отива в тъмнина, И името му се покрива с тъмнина;

⁵При туй, то не е видяло слънцето, и не е познало нищо, - По-добре е на него, отколкото на онзи.

⁶Дори два пъти по хиляда години, ако би живял някой, и не види добро, Не отиват ли те всички в едно място?

⁷Всичкият труд на човека е за устата му; Душата обаче не се насища.

⁸Защото какво предимство има мъдрият над безумния? Или какво предимство има сиромахът, който умее как да се обхожда пред живите?

⁹По-добре е да гледаш нещо с очите си, Отколкото да блуждаеш с желанието си. И това е суета и гонене на вятър.

¹⁰Всяко нещо, което е съществувало, вече си е получило името; И известно е, че оня, чието име е Човек {Или: Адам, т.е., Червеникав (направен от червена пръст)}, Не може да се състезава с по-силния от него.

¹¹Понеже има много неща, които умножават суетата, То каква полза за човека?

¹²Защото кой знае кое е добро за човека В живота, във всичките дни на суетния му живот; Който минава като сянка? Понеже кой ще извести на човека Какво ще бъде подир него под слънцето?