Изход 33

¹Рече още Господ на Моисея: Иди, дигни се от тук, ти и людете, които си извел из Египетската земя, та иди в земята за която се клех на Авраама, на Исаака и на Якова, като казах: На твоето потомство ще я дам.

²И ще изпратя пред тебе ангел, и ще изгоня ханаанеца, аморееца, хетееца, ферезееца, евееца и евусееца;

³и той ще ви заведе в земя, гдето текат мляко и мед; понеже Аз няма да вървя помежду ви, (защото сте коравовратни люде), да не би да ви довърша из пътя.

⁴(И когато чуха людете това лошо известие, скърбиха; и никой не си тури украшенията.

⁵Защото Господ беше рекъл на Моисея: Кажи на израилтяните: Вие сте коравовратни люде; една минута ако бих дошъл помежду ви, бих ви довършил; за това, снемете си сега украшенията, та да видя какво ще сторя с вас.

⁶И тъй израилтяните махнаха украшенията си, като се отдалечиха от планината Хорив.

⁷Още Моисей взе шатъра и го постави вън от стана, далеч от стана, и нарече го Шатър за Срещане, та всеки, който търсеше Господа излизаше при шатъра за срещане, който беше вън от стана.

⁸И когато Моисей излизаше към шатъра, всичките люде станаха та стояха, всеки при входа на шатъра си, и гледаха след Моисея догде влезе в шатъра.

⁹И когато влезеше Моисей в шатъра, облачният стълб слизаше и заставаше на входа на шатъра, и Господ говореше с Моисея.

¹⁰И всичките люде гледаха облачния стълб, който стоеше на входа на шатъра, и всичките люде ставаха, всеки на входа на шатъра си, та се кланяха.

¹¹И Господ говореше на Моисея лице с лице, както човек говори с приятеля си; а, като се връщаше Моисей в стана, слугата му, младежът Исус Навиевият син, не се отдалечаваше от шатъра).

¹²Моисей, прочее, рече Господу: Ето, Ти ми казваш: Води тия люде; но не си ми явил, кого ще изпратиш с мене; но пак Ти си ми рекъл: Тебе познавам по име, още си придобил Моето благоволение.

¹³Сега, прочее, аз съм придобил Твоето благоволение, покажи ми моля Ти се, пътя Си, за да Те позная и придобия благоволението Ти; и разсъждай, че тоя народ Твои люде са.

¹⁴И Господ каза: Самият Аз ще вървя с тебе, и Аз ще те успокоя.

¹⁵А Моисей му рече: Ако Ти не дойдеш с мене, не ни извеждай от тука.

¹⁶Защото как ще се познае сега, че съм придобил Твоето благоволение, аз и Твоите люде? нали чрез Твоето дохождане с нас, така щото да се отделим аз и Твоите люде, от всичките люде, които са по лицето на земята.

¹⁷И Господ рече на Моисея: И това, което си рекъл, ще сторя, защото си придобил Моето благоволение и те познавам по име.

¹⁸Тогава рече Моисей: Покажи ми, моля, славата Си.

¹⁹А Господ му каза: Аз ще сторя да мине пред тебе всичката Моя благост, и ще проглася пред тебе Името Иеова; и ще покажа милост към когото ще покажа, и ще пожаля кого��о ще пожаля.

²⁰Рече още: Не можеш видя лицето Ми; защото човек не може да Ме види и да остане жив.

²¹Рече още Господ: Ето място при Мене; ти ще застанеш на канарата;

²²и когато минава славата Ми, ще те поставя в една пукнатина на канарата, и ще те прикрия с ръката Си догде премина;

²³после ще дигна ръката Си, и ще Ме видиш изотдире; но Лицето Ми няма да се види.