Галатяни 3

¹О, несмислени галатяни, кой ви омая, вас, пред чиито очи Исус Христос е бил ясно очертан като разпнат?

²Това само желая да науча от вас: Чрез дела, изисквани от закона ли получихте Духа, или чрез вяра в евангелското послание?

³Толкоз ли сте несмислени, че, като почнахте в Духа, сега се усъвършенствувате в плът?

⁴Напусто ли толкоз страдахте? Ако наистина е напусто!

⁵Прочее, Тоя, Който ви дава Духа и върши велики дела между вас, чрез дела, изисквани от закона ли върши това, или чрез вяра в посланието,

⁶както с Авраама, който повярва в Бога, и му се вмени за правда?

⁷Тогава познайте, че тия, които упражняват вяра, те са Авраамови чада;

⁸и писанието, като предвидя, че Бог чрез вяра щеше да оправдае езичниците, изяви предварително благовестието на Авраама, казвайки: "В тебе ще се благославят всичките народи".

⁹Така щото тия, които имат вяра се благославят заедно с вярващия Авраам.

¹⁰Защото всички, които се облягат на дела, изисквани от закона, са под клетва, понеже е писано: "Проклет всеки, който не постоянствува да изпълнява всичко писано в книгата на закона".

¹¹А че никой не се оправдава пред Бога чрез закона, е явно от това, "че праведният чрез вяра ще живее";

¹²а законът не действува чрез вяра, но казва: "Който върши това, което заповядва законът, ще живее чрез него".

¹³Христос ни изкупи от проклетията на закона, като стана проклет {Гръцки: Проклетия. Виж. 2 Кор. 5:21.} за нас; защото е писано: "Проклет всеки, който виси на дърво";

¹⁴така щото благословението, дадено на Авраама, да дойде чрез Христа Исуса на езичниците, за да приемем обещания Дух чрез вяра.

¹⁵Братя, (по човешки говоря), едно завещание, даже ако е само човешко, веднъж потвърди ли се, не се разваля, нито на него се прибавя нещо, от никого.

¹⁶А обещанията се изрекоха на Авраама и на неговия потомък. Не казва: "и на потомците", като на мнозина, но като за един: "и на твоя потомък", Който е Христос.

¹⁷И това казвам, че завет, предварително потвърден, от Бога, не може да бъде развален от закона, станал четиристотин и тридесет години по-после, така щото да се унищожи обещанието.

¹⁸Защото, ако наследството е чрез закона, не е вече чрез обещание; но Бог го подари на Авраама с обещание.

¹⁹Тогава, защо се даде закона? Прибави се с цел да се изявяват престъпленията, докле да дойде Потомъкът, на Когото биде дадено обещанието; и беше прогласен от ангели чрез един ходатай.

²⁰Но ходатаят не ходатайствува за един; а Бог, Който дава обещание, е един.

²¹Тогава, законът противен ли е на Божиите обещания? Да не бъде! Защото, ако беше даден закон, който да може да оживотвори, то наистина правдата щеше да бъде от закона.

²²Но писанието затвори всичко под грях, та обещанието, изпълняемо чрез вяра в Исуса Христа, да се даде на тия, които вярват.

²³А преди да дойде вярата ние бяхме под стражата на закона, затворени до времето на вярата, която имаше да се открие.

²⁴Така, законът стана за нас детеводител, да ни доведе при Христа, за да се оправдаем чрез вяра.

²⁵Но след идването на вярата не сме вече под детеводител.

²⁶Защото всички сте Божии чада чрез вяра в Исуса Христа.

²⁷Понеже всички вие, които сте се кръстили в Христа, с Христа сте се облекли.

²⁸Няма вече юдеин, нито грък, няма роб, нито свободен, няма мъжки пол, ни женски; защото вие всички сте едно в Христа Исуса.

²⁹И ако сте Христови, то сте Авраамово потомство, наследници по обещание.