Йов 24

¹Защо, ако времената не са скрити от Всемогъщия, Ония които Го познават, не виждат дните Му за съд?

²Едни преместят межди, Грабят стада и ги пасат;

³Откарват осела на сирачетата; Вземат в залог говедото на вдовицата;

⁴Изтласкват бедните от пътя; Сиромасите на земята се крият заедно от тях.

⁵Ето, като диви осли в пустинята излизат по работата си, Подраняват да търсят храна; Пустинята им доставя храна за чадата им.

⁶Жънат фуража в нивата, за да го ядат. И берат лозата на неправедника;

⁷Цяла нощ лежат голи без дрехи, И нямат завивка в студа;

⁸Измокрюват се от планинските дъждове, И прегръщат скалата, понеже нямат прибежище.

⁹Други грабват сирачето от съседите, И вземат залог от сиромаха.

¹⁰Голи, тия ходят крадешком без дреха, И гладни, носят сноповете;

¹¹Изстискват дървено масло в техните огради, Тъпчат линовете им, а остават жадни.

¹²Умиращите охкат из града, И душата на ранените вика; Но пак това безумие Бог не гледа.

¹³Други са от противниците на виделината; Не знаят пътищата й, И не стоят в пътеките й,

¹⁴Убиецът става в зори и убива сиромаха и нуждаещия се, А нощем е като крадец.

¹⁵Така и окото на прелюбодееца очаква да се мръкне, Като казва: Око не ще ме види; И преличава лицето си.

¹⁶В тъмнината пробиват къщи; Те се затварят през деня, Видело не познават.

¹⁷Защото за всички тях зората е като мрачната сянка; Понеже познават ужасите на мрачната сянка.

¹⁸Бърже се отвличат по лицето на водата; Делът им е проклет на земята; Не се обръщат вече към пътя за лозята.

¹⁹Както сушата и топлината поглъщат водата от снега, Така и преизподнята грешните.

²⁰Майчината утроба ще ги забрави; Червеят ще има сладко ястие в тях; Няма вече да се спомнят; И неправдата ще се строши като дърво.

²¹Поглъщат неплодната, която не ражда; И на вдовицата не правят добро,

²²Влачат и мощните със силата си; Те стават, и никой не е безопасен в живота си.

²³Бог им дава безопасност, и те се успокояват с нея: Но очите Му са върху пътищата им.

²⁴Въздигнаха се за малко, и, ето, че ги няма! Снишават се; и както всички други си отиват, И отсичат се както главите на класовете.

²⁵И сега, ако не е така, кой ще ме изкара лъжец, И ще обърне в нищо думите ми?