Марко 4

¹И пак започна да поучава край езерото. И събра се при Него едно твърде голямо множество, така щото Той влезе в една ладия и седеше на езерото; а цялото множество беше на сушата край езерото.

²И поучаваше ги много с притчи, и казваше им в поучението Си:

³Слушайте: Ето, сеячът излезе да сее.

⁴И когато сееше, някои зърна паднаха край пътя; и птиците дойдоха и ги изкълваха:

⁵Други паднаха на канаристо място, гдето нямаше много пръст, и скоро поникнаха, защото нямаше дълбока почва;

⁶а когато изгря слънцето, пригоряха, и понеже нямаха корен, изсъхнаха.

⁷И други паднаха между тръните; и тръните пораснаха и ги заглушиха, и не дадоха плод.

⁸А другите паднаха на добрата земя, и даваха плод, който растеше и се умножаваше, и принесоха кое тридесет, кое шестдесет и кое сто.

⁹И каза: Който има уши да слуша, нека слуша.

¹⁰И когато остана сам, ония, които бяха около Него с дванадесетте, Го попитаха за притчите.

¹¹И каза им: На вас е дадено да познаете тайната на Божието царство; а на ония, външните всичко бива в притчи;

¹²тъй щото гледащи да гледат, а да не виждат, и слушащи да слушат, а да не разбират, да не би да се обърнат и да им се прости [греха].

¹³И казва им: Не разбирате ли тая притча? а как ще разберете всичките притчи?

¹⁴Сеячът сее словото.

¹⁵А ония край пътя, гдето се сее словото, са тия, които като чуват, Сатана веднага дохожда и грабва посеяното в тях слово.

¹⁶Също и посяното на канаристите места са тия които, като чуват словото, веднага с радост го приемат;

¹⁷нямат, обаче, корен в себе си, но са привременни; после, като настане напаст или гонение, поради словото, веднага се съблазняват.

¹⁸Посяното между тръните са други; те са ония, които са слушали словото;

¹⁹а светските грижи, примамката на богатството, и пожеланията за други работи, като влязат, заглушават словото, и то става безплодно.

²⁰А посяното на добрата земя са тия, които слушат словото, приемат го, и дават плод, тридесет, шестдесет, и стократно.

²¹И каза им: Затова ли се донася светилото, за да го турят под шиника или под леглото? Не за това ли, да го поставят на светилника?

²²Защото няма нещо тайно освен за да се яви; нито е имало нещо спотаено, освен за да излезе наяве.

²³Ако има някой уши да слуша, нека слуша.

²⁴Каза им тоже: Внимавайте в това, което слушате. С каквато мярка мерите ще ви се отмери, и ще ви се прибави.

²⁵Защото който има, нему ще се даде, а който няма от него ще се отнеме и това което има.

²⁶И каза: Божието царство е също, както кога човек хвърли семе в земята.

²⁷и спи и става нощ и ден; а как никне и расте, той не знае.

²⁸Земята сама по себе си произвежда, първо ствол, после клас, подир това пълно зърно в класа.

²⁹А когато узрее плодът, на часа изпраща сърпа, защото е настанала жетва.

³⁰При това каза: На какво да оприличим Божието царство? или с каква притча да го представим?

³¹То прилича на синапово зърно, което, когато се посее в земята, е по-малко от всичките семена, които са на земята;

³²но когато се посее, расте, и става по-голямо от всичките злакове, и пуска големи клони, така че под сянката му могат да се подслонят небесните птици.

³³С много такива притчи им прогласяваше словото, според както можеха да слушат.

³⁴А без притча не им говореше; но насаме обясняваше всичко на Своите ученици.

³⁵И в същия ден, когато се свечери, Исус им казва: Да минем на отвъдната страна.

³⁶И като оставиха народа, вземат Го със себе си в ладията, тъй както бе; и имаше други ладии с Него.

³⁷И дига се голяма ветрена буря, и вълните се нахвърляха в ладията, тъй че тя вече се пълнеше с вода.

³⁸А Той беше на задната част, заспал на възглавница; и те Го събуждат и Му казват: Учителю! нима не Те е грижа че загиваме?

³⁹И Той, като се събуди, смъмра вятъра и рече на езерото: Мълчи! утихни! И вятърът престана, и настана голяма тишина.

⁴⁰И рече им: Защо сте страхливи? Още ли нямате вяра?

⁴¹И голям страх ги обзе; и те си казаха един на друг: Кой е прочее, Тоя, че и вятърът и езерото Му се покоряват?