Матей 15

¹Тогава дойдоха при Исуса фарисеи и книжници от Ерусалим и казаха:

²Защо Твоите ученици престъпват преданието на старейшините? понеже не си мият ръцете, когато ядат хляб.

³А Той в отговор им каза: Защо и вие заради вашето предание престъпвате Божията заповед?

⁴Защото Бог каза: "Почитай баща си и майка си"; и - "Който злослови баща или майка, непременно да се умъртви".

⁵Но вие казвате: Който рече на баща си или майка си: Това мое имане, с което би могъл да си помогнеш, е подарено Богу,

⁶- той да не почита баща си, [или майка си]. Така, заради вашето предание, осуетихте Божията дума.

⁷Лицемери! добре е пророкувал Исаия за вас, като е казал: -

⁸"Тия люде [се приближават при Мене с устата си, и] Ме почитат с устните си; Но сърцето им далеч отстои от Мене.

⁹Обаче напразно Ми се кланят, Като преподават за поучения човешки заповеди".

¹⁰И като повика народа, рече им: Слушайте и разбирайте!

¹¹Това, което влиза в устата, не осквернява човека; но това, което излиза от устата, то осквернява човека.

¹²Тогава се приближиха учениците и Му рекоха: Знаеш ли, че фарисеите се съблазниха като чуха тая дума?

¹³А Той в отговор рече: Всяко растение, което Моят небесен Отец не е насадил, ще се изкорени.

¹⁴Оставете ги; те са слепи водачи; а слепец слепеца ако води, и двамата ще паднат в ямата.

¹⁵Петър в отговор Му рече: Обясни ни тая притча.

¹⁶А Той каза: И вие ли сте още без разумение.

¹⁷Не разбирате ли, че всичко що влиза в устата, минава в корема, и се изхвърля в захода?

¹⁸А онова, което излиза из устата, произхожда от сърцето, и то осквернява човека.

¹⁹Защото от сърцето произхождат зли помисли, убийства, прелюбодейства, блудства, кражби, лъжесвидетелства, хули.

²⁰Тия са нещата, които оскверняват човека; а да яде с немити ръце, това не го осквернява.

²¹И, като излезе оттам, Исус се оттегли в тирските и сидонските страни.

²²И, ето, една ханаанка излезе от ония места и извика, казвайки: Смили се за мене Господи, Сине Давидов; дъщеря ми зле се мъчи от бяс.

²³Но Той не й отговори ни дума. Учениците дойдоха и Му се молеха, като рекоха: Отпрати я, защото вика подире ни.

²⁴А Той в отговор каза: Аз не съм пратен, освен до загубените овце от Израилевия дом.

²⁵А тя дойде, кланяше Му се и казваше: Господи помогни ми.

²⁶Той в отговор рече: Не е прилично да се вземе хляба на децата и да се хвърли на кученцата.

²⁷А тя рече: Така, Господи; но и кученцата ядат от трохите, които падат от трапезата на господарите им.

²⁸Тогава Исус в отговор й рече: О жено, голяма е твоята вяра; нека ти бъде според желанието. И дъщеря й оздравя в същия час.

²⁹И като замина оттам, Исус дойде при галилейското езеро; и качи се на бърдото и седеше там.

³⁰И дойдоха при Него големи мн��жества, които имаха със себе си куци, слепи, неми, недъгави и много други, и сложиха ги пред нозете Му; и Той ги изцели;

³¹така щото народът се чудеше, като гледаше неми да говорят, недъгави оздравели, куци да ходят, и слепи да гледат. И прославиха Израилевия Бог.

³²А Исус повика учениците Си и рече: Жално Ми е за народа, защото три дни вече седят при Мене и нямат що да ядат; а не искам да ги разпусна гладни, да не би да им премалее по пътя.

³³Учениците Му казаха: Отгде да имаме в уединено място толкова хляб, че да нахраним такова голямо множество?

³⁴Исус им каза: Колко хляба имате? А те рекоха: Седем и малко рибки.

³⁵Тогава заповяда на народа да насядат на земята.

³⁶И като взе седемте хляба и рибите, благодари и разчупи; и даде на учениците, а учениците на народа.

³⁷И ядоха всички и наситиха се, и дигнаха останалите къшеи, седем кошници пълни.

³⁸А ония, които ядоха, бяха четири хиляди мъже, освен жени и деца.

³⁹И като разпусна народа, влезе в ладията, и дойде в магаданските предели.