Филипяни 2

¹И тъй, ако има някоя утеха в Христа, или някоя разтуха от любов, или някое общение на Духа, или някое милосърдие и състрадание,

²направете радостта ми пълна, като мислите все едно, като имате еднаква любов и бъдете единодушни и единомислени.

³Не правете нищо от партизанство или от тщеславие, но със смиреномъдрие нека всеки счита другия по-горен от себе си.

⁴Не гледайте всеки само за своето, но всеки и за чуждото.

⁵Имайте в себе си същия дух, който беше и в Христа Исуса;

⁶Който, като беше в Божия образ, пак не счете, че трябва твърдо да държи равенството с Бога,

⁷но се отказа от всичко, като взе на Себе Си образ на слуга и стана подобен на човеците;

⁸и, като се намери в човешки образ, смири Себе Си и стана послушен до смърт, даже смърт на кръст.

⁹Затова и Бог го превъзвиши, и Му подари името, което е над всяко друго име;

¹⁰така щото в Исусовото име да се поклони всяко коляно от небесните и земните и подземните същества,

¹¹и всеки език да изповяда, че Исус Христос е Господ, за слава на Бога Отца.

¹²Затова, възлюбени мои, както сте били винаги послушни, не само както при мое присъствие, но сега много повече при моето отсъствие, изработвайте спасението си със страх и трепет;

¹³Защото Бог е, Който, според благоволението Си, действува във вас и да желаете това и да го изработвате.

¹⁴Вършете всичко без роптание и без препиране,

¹⁵за да бъдете безукорни и незлобливи, непорочни Божии чада всред опако и извратено поколение, между които блестите като светила на света,

¹⁶като явявате словото на живота; за да имам с какво да се хваля в деня на Христа, че не съм тичал напразно, нито съм се трудил напразно.

¹⁷Но макар че се принасям аз като възлияние върху жертвата и служението на вашата вяра, радвам се и с всички вас се радвам.

¹⁸Подобно се радвайте и вие и с мене заедно се радвайте.

¹⁹А надявам се на Господа Исуса да ви изпратя скоро Тимотея, та и аз да се утеша, като узная вашето състояние.

²⁰Защото нямам никой друг на еднакъв дух с мене, който да се погрижи искрено за вас.

²¹Понеже всички търсят своето си, а не онова, което е Исус Христово.

²²А вие знаете неговата изпитана вярност, че той е служител с мене в делото на благовестието, както чадо слугува на баща си.

²³Него, прочее, се надявам да изпратя, щом разбера, как ще стане с мене,

²⁴а уверен съм в Господа, че и сам аз скоро ще дойда.

²⁵Счетох, обаче, за нужно да ви изпратя брата Епафродита, моя съработник и сподвижник, изпратен от вас да ми послужи в нуждите;

²⁶понеже милееше за всички ви, и тъжеше, защото бяхте чули, че бил болен.

²⁷И наистина той боледува близо до смърт; но Бог му показа милост, и не само на него, но и на мене, за да нямам скръб върху скръб.

²⁸Затова и по-скоро го изпратих, та като го видите, да се зарадвате пак, и аз да бъда по-малко скръбен;

²⁹Прочее, приемете го в Господа с пълна радост; и имайте такива на почит,

³⁰понеже заради Христовото дело той дойде близо до смърт, като изложи живота си на опасност, за да допълни липсата на вашите услуги към мене.