Псалми 14

¹Безумният рече в сърцето си: Няма Бог. Поквариха се; сториха развалени дела; Няма кой да прави добро.

²Господ надникна от небесата над човешките чада За да види, има ли някой разумен, Който да търси Бога.

³Всички се отбиха от пътя, заедно се развратиха; Няма кой да прави добро, няма ни един.

⁴Без разум ли са всички, които беззаконствуват, Които изпояждат людете ми както ядат хляб, И не призовават Господа?

⁵Тогава ги нападна голям страх; Защото Бог е в поколението на праведните.

⁶Посрамихте намеренията на бедния; Господ, обаче, му е прибежище.

⁷Дано дойде от Сион избавление на Израиля! Когато Господ върне Своите люде от плен, Тогава ще се зарадва Яков, ще се развесели Израил.