Псалми 22

¹Боже мой, Боже мой, защо си ме оставил? Защо стоиш далеч и не ми помагаш, Нито внимаваш на думите на охкането {Еврейски: Рикаенето.} ми?

²Боже мой, викам денем, но не отговаряш, И нощем, но нямам отдих.

³Но Ти си Светият, Който си възцарен между Израилевите хваления.

⁴На Тебе уповаваха бащите ни Уповаваха, и Ти ги избави,

⁵Към Тебе извикаха, и бяха избавени; На Тебе уповаваха, и не се посрамиха.

⁶А аз съм червей, а не човек, Укоряван от човеците, и презиран от людете.

⁷Всички, които ме гледат, ругаят ме, Отварят устните си, кимват с глава и казват:

⁸Той упова на Господа: нека го избави; Нека го избави понеже има благоволение в него.

⁹Но Ти си, Който си ме извадил из утробата; Ти си ме научил да уповавам като бях на майчините си гърди,

¹⁰На Тебе бях оставен от рождението си; От утробата на майка ми Ти си мой Бог.

¹¹Да се не отдалечиш от мене; защото скръбта е близо, Понеже няма помощник.

¹²Много юнци ме обиколиха; Силни васански бикове ме окръжиха.

¹³Отвориха срещу мене устата си, Като лъв, който граби и реве.

¹⁴Разлях се като вода, И разглобиха се всичките ми кости; Сърцето ми стана като восък, Разтопява се всред вътрешностите ми.

¹⁵Силата ми изсъхна като черепка, И езикът ми прилепна за челюстите ми; И Ти си ме свел в пръстта на смъртта.

¹⁶Защото кучета ме обиколиха; Тълпа от злодейци ме окръжи; Прободоха ръцете ми и нозете ми.

¹⁷Мога да преброя всичките си кости, Хората се взират в мене и ме гледат.

¹⁸Разделиха си дрехите ми, И за облеклото ми хвърлиха жребие.

¹⁹Но Ти, Господи, да се не отдалечиш; Ти, сило моя, побързай да ми помогнеш.

²⁰Избави от меч душата ми, Живота {Еврейски: Едничката ми душа.} ми от силата на кучето.

²¹Избави ме от устата на лъва И от роговете на дивите волове. Ти си ме послушал!

²²Ще възвестявам името Ти на братята си; Всред събранието ще Те хваля.

²³Вие, които се боите от Господа, хвалете Го; Цяло Яковово потомство славете Го; И бойте Му се, всички вие от Израилевото потомство.

²⁴Защото не е презрял и не се е отвращавал от скръбта на оскърбения, Нито е скрил лицето Си от него; Но послуша, когато извика той към Него.

²⁵От Тебе е гдето принасям хваление в голямото събрание; Ще изпълня обреците си пред ония, които Му се боят.

²⁶Смирените ще ядат и ще се наситят; Ще хвалят Господа ония, които Го търсят; Сърцето ви нека живее вечно.

²⁷Ще си спомнят и ще се обърнат към Господа Всичките земни краища, И ще се поклонят пред Тебе Всичките племена на народите;

²⁸Защото царството е на Господа, И Той владее над народите.

²⁹Ще ядат и ще се поклонят всичките богати на земята; Пред Него ще се преклонят всички, които слизат в пръстта; А онзи, който не може да запази живота си,

³⁰Неговото потомство ще Му слугува; Ще се приказва за Господа на идното поколение.

³¹Ще дойдат и ще известят правдата Му На люде, които ще се родят, казвайки, че Той е сторил това.